Опции за Razkazy за Sanya
Опции за Razkazy за Sanya
Blog Article
и към Бога. И тези знания я държаха цяла. След като три дни лежа болна, на четвъртия
Затова сме тук, дойдохме да отпуснем напрежението… – обясни Христо, а Саня го гледаше и не знаеше как да реагира. - С момчетата направо ще се побъркаме, почти постоянно сме възбудени! Дори мислихме да търсим помощ. – продължи да обяснява Христо.
"българи - юнаци....:))))" на кого е според теб!? Мисли си, че като не се подпише и е невидима-щрауски номера - главата в пясъка, а дупето лъснало под жаркото юнско Слънце!
Христо тръгна напред и отвори вратата на хола. Момчетата бяха в гръб, седяха на дивана и гледаха порно… и лъскаха здраво.
Надявам се следващите части от поредицата да са много по разтърсващи и вулгарни. Изживях това удоволствие заедно с нея !!!
другата страна на пътя. – Видях ви у село и тръгнах след теб – отскочи от мястото си
Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
гърба си, обърна се с ряз, стисна зъби, с все сили удари ръце в гърдите му и го бутна.
Саня отстъпи крачка назад и се насочи към коня на пътя. Щом усети агата зад
- Тогава аз ще се опитам да помогна. Наистина няма как да ви пусна така по улицата. Но искам да видя с какво си имам работа!
А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в Разкази за Саня началото.
Веднъж тигърът, когото наричали Сам, си лежал в леглото и сладко спял. Слънцето ярко печало, денят бил задушен, но Сам си спял спокойно.
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.